Иглика
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Из храсталаци , по поляни ,по слънчеви места на горите в предпланинския и планинския пояс в цяла България.
ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение без стебло. Листата са яйцевидни ,едро назъбени , събрани в розетка. Цветът е жълт и се състои от 5 - делна чашка 5 – делно тръбесто венче , 5 тичинки. Плодът е кафява кутийка с много семена.
ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ: Цветовете, листата и коренищата. Цветът се бере без дръжките в началото на цъфтежа – март-май /според метеорологичните условия/.Суши се на сухо и проветриво място. Листата се берат от началото до края на цъфтежа. Коренищата се вадят наесен, след узряване на семената – август – септември.
ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ: Отхрачващо, нервоуспокоително и болкоуспокояващо, с леко слабително действие. Прилага се при всички видове кашлица , възпалителни процеси на дихателните пътища, при неврози , мигрена и безсъние.
В българската народна медицина цветът и листата се употребява при задух , виене на свят, главоболие /цветовете/, безсъние, трудно уриниране , подагра , епилепсия , нервна слабост с треперене. Сварена в малко мляко се препоръчва при копривна треска. /у малки деца/. Корените има подобно действие. Цялата билка се употребява още при сърдечна слабост, шипове, бъбречни възпаления.
НАЧИН НА УПОТРЕБА:
Цветове и листа: приготвя се запарка от 2 супени лъжици като се залива с 500 мл. вряла вода. Пие се преди ядене 3-4 пъти дневно по 1 кафена чаша.
Коренище: Вари се 10 мин. в 500 мл. вода. Пие се по 1 кафена чаша 4 пъти дневно.
ХИМИЧЕН СЪСТАВ: Назената част на растението съдържа фенолин гликозиди (примверин и примулаверин), сапонини, флавоноиди, каротин, витамин С, дъбилни вещвства, алкохола волемит, етерично масло, естери на салициловата киселина и др. Подобно съдържание имат и корените.