Бял бор /връхчета/
ОПИСАНИЕ: Вечнозелено иглолистно дърво с право стъбло, достигащо 40 м. Листата наподобяват сивозелени игли, достигащи до 7 см. Дължина, по две заедно. Шишарките са с яйцевидна форма, удължени, събрани на групи със завити надолу дръжки. Мъжките шишарки са разположени гроздовидно в основата, а женските на върха на младите клонки.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В смесени или самостоятелни насаждения във всички наши планини от 1000 до 2200 м. надморска височина.
ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ: За лечебна цел се използват боровите връхчета . Берат се преди пълното им развитие - февруари - април. Сушат се на сухо и проветриво място /на сянка/.
ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ: Поради богататото съдържание на етерични масла, боровите връхчета имат противовъзпалително , отхрачващо , омекотяващо лигавиците действие. Разширява кръвоносните съдове и разтваря камъните в пикочния мехур. Прилага се при бронхити, ангина, възпаления на горните дихателни пътища, при хроничен бронхит и бронхиална астма, туберкулоза , простуда, бодежи от простудно естество .
В българската народна медицина боровите връхчета се употребяват при задух, подагра, хемороиди и за цялостно укрепване.
НАЧИН НА УПОТРЕБА: При остри проблеми на горните дихателни пътища се правят инхалации, като 20 гр. От връхчетата се слагат в 250 мл. Вряща вода и парите се вдишват. Чай от борови връхчета се приготвя като 1 супена лъжица се слагат в 600 мл. вода. Отварата ври 10 мин., пие се по 100 мл. преди ядене, 4 пъти дневно, подсладено с мед. Боровите връхчета се използват и за бани при екзема, ревматизъм, обриви, лишеи.
ХИМИЧЕН СЪСТАВ: Връхчетата съдържат до 30 % етерично масло (α- пинен, лимонен, борнеол, борнилацетат, кадинен, дипентен, сложни естери и свободни алкохоли), танини, витамини (С, К, В1, В2, РР), провитамин А, дъбилни вещества, алкалоиди, смоли, горчиви вещества и др.
